местност Манастирски ливади, с. Осиковица, общ. Правец, Софийска област
Манастирският комплекс се намира в подножието на връх Острома, в местността „Манастирски ливади“. Изграден по време на второто българско царство, не е пострадал по време на османското нашествие и е продължил а функционира чак до края на ХVІІІ в. Разрушен е по време на кърджалиските размирици в края на ХVІІІ-ти век. До момента са запазени само останки от стените на църквата и следи от масивна сграда. Има данни и за наличие на други сгради, принадлежащи към комплекса, но следи от тях не са останали.
Църквата е строена от каменни блокчета с различен размер, еднокорабна е, без притвор. Останки от иконостас не са открити. Църквата е била дълга около 10 м, широка около 6м, висока около 4,50 м, а стените са били с дебелина от 60 до 90 см. До основите на църквата са открити части от основи на друга сграда, ориентирана по посока север – юг, с размери 8,5м. на 5,5 м, принадлежаща към трако-римският период. В участците където се покриват с основите на църквата, тези основи са разрушени, във връзка с градежа на църквата. Открити са и очертания, от други сгради, датирани пак към трако-римският период. Предназначението на по-старата сграда не е доказано.
Проблем са иманярските намеси, от които подът на църквата е напълно унищожен. През 1966 г. останките на църквата са регистрирани като архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение.
Сред останките на църкавата са открити надгробникаменни кръстове, изработени от бигор, характерни за ХVІІ – ХVІІІ в, произхождащи най-вероятно от намиращото се в съседство гробище. Около църквата са открита и известно количество керамика, датирана към ХІХ – началото на ХХ в, предмно съдове за съхранение на вода.
В днешно време руините на църквата продължават да се почитат като свято място. Тук се провежда събор на селото и се раздава курбан. Престолният камък се използва като оброк, а поклонниците палят свещи на него. Фондация „Спасение Кръстово“ има идея за изграждането на параклис на същото място.